Александър Иванов и фондация „Милостиво Сърце“

Кадър от кампанията "Споделен хляб"

Срещата ни с Александър и „Милостиво сърце“ - гр. Добрич стана съвсем случайно - чрез една споделена история в социалните мрежи за самотен човек в неравностойно положение, който години наред живее без ток и вода, разчитайки главно на помощ от съседи, които му дават от време на време храна или други вещи от първа необходимост. Разбрали за случая, от фондацията се отзовават бързо и за кратко време са събрани средства, за да може този човек да се завърне поне донякъде към нормален начин на живот.

Тази история ни трогна: всеки от нас вижда почти ежедневно такива хора - възрастни, които ровят в кофите за боклук, клошари, които спят в подлезите… а има и такива нуждаещи се, които никой не вижда, тях наричаме “невидимите” - хора, които гладуват, студуват и страдат, без да бъдат забелязани от никого, които не искат да са в тежест или да показват пред обществото, че са в нужда… Много са тези българи и са сред нас, но ние, другите, забързани в нашите грижи и ежедневие, рядко имаме очи за тях или, и да ги виждаме, навеждаме глава и отминаваме.

Александър Иванов от „Милостиво сърце“ обаче е един от тези, които НЕ отминават. Преди години той случайно вижда мъж и жена, които живеят в трафопост. Историята им го жегва и започва да се грижи за тях, по-късно се включват и негови приятели. Тази съвместна приятелска инициатива поставя началото на нещо по-голямо: една обща благотворителност, която променя много съдби.

За десет години Александър, с подкрепата на приятели и спомоществователи помага на над сто бездомни хора, като четиридесет от тях успяват трайно да скъсат с живота на улицата и да намерят своя нов дом. По-късно основава и фондация “Милостиво сърце”, като с нея развива по-мащабна дейност в подкрепа на социално слаби, самотни възрастни хора, семейства в затруднение, хора с увреждания и бездомни.

През 2012 г. Александър поема управлението на Центъра за временно настаняване, известен още като Приюта за мъже в гр. Добрич. Дейност, която не се ограничава само със събирането на средства, а също и с личната ангажираност към съдбата на всеки човек и неговите проблеми.

„Когато постъпих в приюта, бях почти сляп, движех се, като се придържах към стените“ - споделя Тодор, един от хората, които са получили подкрепа – „Александър ми помагаше да се движа, да излизам навън. Той ми даде кураж за живот.“ Тодор отива в Приюта след молба от съседи да му бъде помогнато. Той остава самотен, след като жената, която се грижи за него, почива. 71-годишният мъж е с катаракт на двете очи, практически сляп, има проблем и със слуха и му е изключително трудно да се обслужва сам.

Александър и спомоществователи съдействат да се помогне на Тодор и операцията на катаракта на лявото око е извършена в гр. Добрич. Медицинската манипулация е платена от Здравната каса, а лещата, която е поставена, е закупена от фондация „Милостиво сърце” за 635 лв. На следващия ден след операцията Тодор посещава лечебното заведение, за да му бъде направен преглед. Още като му свалят превръзката той възкликва на висок глас: „Хора, виждам ви! Виждам ви!”. „Беше много вълнуващ момент. На мен като че ли ми заседна нещо в гърлото, а медицинската сестра се просълзи“ - споделя Александър за трогателната случка. По-късно фондацията помага за операция и на другото око на Тодор.

Тодор след операцията

Много са хората, на които „Милостиво сърце“ е помогнало през времето: преди години пожар унищожава дома на брат и сестра в село Стожер, Добричко. Повече от десетилетие те не успяват да възстановят къщата си поради липса на средства и се налага да живеят в импровизирана барака в своя имот, направена от подръчни материали. Няма към кого да се обърнат за помощ, докато със случая им не се запознават Александър и “Милостиво сърце”. След като от фондацията организират благотворителна инициатива и повече хора научават за тежката история на семейството, само за пет дни са събрани средства, достатъчни за закупуването на фургон за временно жилище за настаняване.

Бараката, в която семейството живее години наред

Закупеният от даренията фургон

Освен с грижата си за бездомните, Александър е и в основата и на благотворителната инициатива „Споделен хляб“ , заедно с Клуб за народни танци "Жътвари", гр. Добрич и Мая Бърдарова. Кампанията се провежда всяка година вече девет поредни години, помагайки на нуждаещи се хора в Добрич и областта.

През декември 2025 г. организацията успява да помогне на над 400 семейства с хранителни продукти. По време на кампанията фондацията получава много сигнали за самотни майки, които трудно се справят с отглеждането на своите деца. Организацията успява да помогне на единадесет семейства със заплащането на сметките за ток, вода, наем и др., През февруари 2026 г. фондацията раздава извънредно - около 1.8 тона хранителни продукти на повече от 200 домакинства, които са хора в крайна бедност. Високо оценен за тихата си работа, Александър получава през годините много награди - „Окрили доброто“ - кампания на Фондация „Лъчезар Цоцорков"; приз от Национална организация „Добрите примери", отличие като „Почетен гражданин на община Добрич“ и др.

Кадър от кампанията "Споделен хляб"

Кое ни впечатли в дейността на организацията: фондацията не получава никакви средства от държавата, общината или Европейски Съюз, всичко се движи благодарение на усилията на шепа хора, на дарители и приятели. „На мускули“, както казва един от приятелите на Александър, спечелен също за каузата, Галин Стефанов. И фондацията „Милостиво сърце“, и приютът, се издържат единствено от дарения на добри хора.

„Ако нямахме хора зад гърба си, ако ги нямаше нашите приятели, дарители, нямаше да постигнем никакви резултати, нямаше да има нито един спасен човешки живот. Бих казал, че голямата заслуга е на дарителите и приятелите“, казва Александър.

Впечатли ни и личното отношение към всеки един човек, който има нужда от помощ - ангажираността на фондацията да разбере как се възстановява в дългосрочен план, или как се приспособява към новия си дом… Александър сякаш не иска да говори за себе си, не се поставя на преден план - а ние след срещите ни с него се възхитихме точно на тази му черта: да не се афишира и поставя отпред, а да остави делата да говорят вместо думите.

Александър Иванов на церемонията за почетен гражданин на Добрич

„Вярата ми в Бог е основният двигател на всичко това, което правя, и по този начин не съм се отчаял никога и никога не съм си мислил да прекратя това, което правя“, споделя той за силата, която го движи през годините. Но ние виждаме и другото, което му дава сили да върви напред - дълбокото чувство на състрадание към съдбата на изпадналите в нужда, към страдащите и останали без помощ отникъде хора. Във времена, когато животът става все по-тежък, когато държавата „забравя“ за най-затруднените си граждани, когато всеки е насочил усилия да работи за своето собствено добруване, хора като Александър за нас са още по-ценен пример, заради своята отдаденост и грижа за другите.

Повече за фондация "Милостиво сърце" може да научите в Youtube канала на организацията.

Ако имате желание и възможност да подкрепите дейността на фондация "Милостиво сърце", пишете на Фейсбук страницата mercyheartfondation