Опасности от изкуствения интелект за човешките права и демокрацията - ЕС (част 3 от 3)

Продължение от част 2

Европейски съюз

Европа прилага доста по-консервативна политика, полага усилия да защити личните данни и неправомерното им използването от изкуствен интелект чрез редица регулации, включително GDPR, AI Act и съдебен контрол.

Сравнение на държавно ниво в Китай, САЩ и ЕС

Критерий	Китай	САЩ	ЕС
Масово видеонаблюдение	Национално, централизирано	Широко, но фрагментирано	Децентрализирано, ограничено
Разпознаване на лица	В реално време, повсеместно	Да от институции и частни компании	Забранено/строго ограничено
Социален рейтинг	Да (множество системи)	Няма държавен, но има: кредитни рейтинги, алгоритми за застраховки и в съдебната система	Забранен
Поведенческо оценяване от държавата	Широко използвано	Ограничено	Забранено
Предиктивна полиция	Масова употреба	Използва се в някои щати	Строго ограничена
Прозрачност на алгоритмите	Минимална	Ограничена	Изисквана по закон
Защита на личните данни	Слаба	Фрагментирана	Силна

Дали ЕС успява напълно да защити гражданите си?

В първата си публична реч през 2025 г. новия шеф на MI6 - Блейз Метруели казва: „Самата власт става все по-разпръсната, по-непредсказуема, тъй като контролът върху тези технологии се измества от държавите към корпорациите, а понякога и към отделните хора."

Повечето социални мрежи, големи езикови модели (ИИ), чатботове, чат програми, използвани в Eвропейския съюз са собственост на САЩ.

В края на 2025 г. Европейския съюз налага глоба 140 милиона евро на социалната мрежа X (Екс) на Илън Мъск, за нарушение на европейските правила за прозрачност. Отговорът веднага следва, като Илън Мъск пише: "ЕС трябва да бъде разпуснат", а Тръмп реагира остро като казва, че "Европа се движи в много лоша посока" и санкционира европейски граждани вкл. бивш еврокомисар.

Софтуерът на Palantir вече се използва от НАТО, Европол, от полицията в Германия и Дания, както и от болниците към Националната здравна служба (NHS) във Великобритания.

Много от институциите в ЕС съхраняват данните си в облачните услуги Azure на Microsoft, AWS на Amazon, GCP на Google и Oracle Cloud. В някои случаи институции в ЕС, търсейки подходящ доставчик на облачни услуги, избират един от най-популярните американски доставчици при условие, че софтуерът е инсталиран локално (on premise), така че да не може да бъде достъпен извън ЕС. След имлементиране на решението и използването му, настъпва момент, когато трябва да се обнови версията на софтуера. Тогава доставчиците казват, че това няма как да стане на локален сървър и решението, което предлагат е да съдействат да се мине безплатно към облачната версия на софтуера, при която достъп данните на европейските институции ще може да се осъществи и от САЩ.

Два месеца преди да влезе в сила закона за защита на личните данни GDPR в Европейски съюз, Съединените щати приемат закон, наречен CLOUD, който да се противопостави на GDPR. Той позволява на американските правоприлагащи органи да задължат доставчици на услуги, базирани в САЩ (като Amazon, Microsoft или Google), да предават данни, дори ако тези данни се съхраняват извън Съединените щати (напр. на сървър в Германия или Ирландия). Ако американските компании, съобразявайки се с GDPR, откажат да спазват заповедта на Съединените щати, те попадат по ударите на техните закони. Остава ние да си отговорим на въпроса, щом корпорациите имат възможност да достъпят данните на европейските институциите, биха ли го направили и ако те им бъдат поискани от правителството на САЩ, биха ли се противопоставили на американския закон, който ги задължава да го сторят.

Какво можем да направим

На този етап ИИ сам по себе си не е опасен. Опасен е, когато се използва от лица и корпорации с амбиции за печелене на все по-голям пазарен дял и най-вече власт.

В отделна статия ще разгледаме по-подробно какво може да направи всеки от нас, за да намали риска от превръщането на демокрацията в дигитален авторитаризъм. Тук ще споменем само няколко основни направления, а именно:

• Да пазим личните си данни от достъп до изкуствен интелект, което включва социални мрежи като Facebook, чатботове като ChatGPT, всякакви приложения на смартфона ни и др.

• Да ограничим използването в домовете ни на смарт устройства, т.е. такива, които са свързани с интернет. Когато не говорим по телефона си, да го държим на място, от което да не може да се чуват разговорите ни и да се вижда от камерата. Освен телефоните, все по-често използваме в домовете си китайски или американски устройства, свързани с интернет, които имат вградени камера и микрофон. Примери за това са смарт телевизорите и някои модели робот прахосмукачки.

• Да се борим за регулации при използването на ИИ. От коментари на статии, през подписки и протести трябва да защитаваме правата си. Протести на служители на компаниите и обществеността са водели до промени в политиката. Такъв е случая с проектите Maven на Google (Pentagon AI) и продажбите на лицево разпознаване от Amazon на полицията. През 2020 г. алиансът gesichtserkennung-stoppen.de протестира срещу плановете на германското Министерство на вътрешните работи да използва лицево разпознаване на 149 гари и летища. Вследствие на протеста, законопроектът е отложен.

• Да не си налагаме автоцензура и да не се контролираме сами от страх, че можем да бъдем санкционирани.

Дали ще успеем да съхраним демокрацията и човешките ни права зависи и от нас самите.

Част 1 - Китай

Част 2 - САЩ