Манипулират ли ни социалните мрежи и как променят поведението ни? Интервю с Чейс Хюз, експерт по анализи на човешкото поведение

С колко човека можем да общуваме пълноценно? Защо в големите градове има повече психопати? Какви методи използват социалните мрежи, за да насочват и контролират мисленето и поведението ни? Какви социално-психологически профили ни създават и как ги използват? Това са само някои от въпросите, на които тук отговаря Чейс Хюз, считан за един от водещите експерти по анализи на човешкото поведение в САЩ.

Чейс Хюз, анализатор на човешкото поведение. Снимка: Youtube

Чейс Хюз е с над 20 години опит като ветеран от ВМС на САЩ. Той разработва новаторски програми като „Behavior Pilot Program“ за HUMINT, „CuePrime“ за анализ на поведението при разпит, както и „Pre-Violence Indicators Index“ за откриване на поведение преди атака. Автор на бестселъра „The Ellipsis Manual: Analysis and Engineering of Human Behavior“, Хюз консултира правоохранителни органи, военни, ръководители от Fortune 500 и други.Като член на „The Behavior Panel“ в YouTube, той обучава относно езика на тялото и откриването на измами. Международно сертифициран по клинична хипнотерапия, Чейс Хюз се застъпва за етично използване на поведенческата наука в лидерството, сигурността и личностното развитие.

Настоящият текст представя извадки от интервюто на Чейс Хюз при Шон Райън от 13 ноември 2025 г. Цялото видео може да гледате тук (на английски)

Колко голяма може да бъде нашата социална мрежа?

Вероятно почти всеки читател ще се съгласи, че живеем в епидемия от самота. Но защо, след като технологично сме по-свързани от всякога? (Въпросите в интервюто са на Шон Райън)

Социалните мрежи ни поставят в ситуация да комуникираме със стотици и понякога хиляди непознати. Но способни ли сме да се справим с толкова взаимоотношения – да ги изградим и поддържаме? Мозъците ни са програмирани да се справят със 120 до 150 души. Смята се, че преди 100 000 години едно племе е наброявало около 120 - 150 души. Една доста малка социална мрежа, нали? В него знаете имената на всички. Запознати сте с поведенческите им навици. Е, мозъкът ни не се е променил от тези времена. Човешкият мозък не е развил нито една гънка повече оттогава - идентичен е с този отпреди 100 000 години.

Ако ядосат някого в племето или направят нещо глупаво, нашите предци са били осъждани. Били са отлъчени и изгонени от племето. Това на практика означава смърт - без храна и вода, без подкрепа от групата. Това би могло да доведе и до унищожаване на рода, т. е. на генетичното наследство на този човек, който бива оставен да оцелява сам. Така, от стотици хиляди години, ние носим страха от отхвърляне в мозъка си.

И днес един от най-големите страхове на хората е говоренето пред публика. Но всъщност самото говорене не е това, от което хората се страхуват. Те се боят от осъждането - някой ще ме съди, ще ми се смеят. Ще ме изритат от сцената или нещо подобно. Този страх е вграден в нервната ни система, във вътрешната част на мозъка ни, в т. нар. рептилоиден мозък. Това е частта на мозъка, която ни пречи, например, да си кажем: „Ще задържа дъха си, докато умра.“ Причината да не можем е, че тази част от мозъка ни или ще ни накара да дишаме, или ще ни нокаутира.

Социалният страх, страхът от това, което другите хора ще си помислят за мен, беше превърнат в оръжие, в много мощно оръжие, през последните 15 - 20 години.

Взаимодействието със стотици хора в социалните мрежи надхвърля възможностите на мозъка ни. И какво се случва? Например, в един град, където живеят над милион души, мозъкът ни не може да възприеме отношенията ни с повече от 150. И какво правим? Изпадаме в апатия. Психолозите наблюдават това явление и го наричат ефект на страничния наблюдател. Например, ако някой е намушкан или ограбен на публично място и наоколо има много хора, те не казват нищо и не правят нищо. Отговорността е обща и ни пука все по-малко и по-малко всеки ден.

Техники за манипулация и убеждаване

Ето някои от методите, които социалните мрежи използват, познавайки поведенческите ни навици, за да ни манипулират и убеждават. Те могат да се обобщят с абревиатурата FATE (англ. – съдба) - това са фокус, авторитет, племе и емоция (focus – attention – tribe – emotion ).

Как мога да ви накарам да мислите това, което искам?

Първо, трябва да създам фокус, да привлека вниманието ви. След това, да ви накарам да мислите, че някой е авторитетна фигура, тъй като има повече има повече последователи или повече харесвания и т. н. Така се установява неговият авторитет и следователно ние ще се радваме да принадлежим към ново... „племе“.

Ако мога да „хакна“ чувството ви за принадлежност към племе, тогава мога да ви накарам да правите, каквото искам. Мога да ви накарам да гледате на нормите, като на съвсем различни, защото сте в ново племе, а в новото племе вече „ние сме срещу останалите“.

И да добавим емоционалната част. Например, ако преглеждате социалните медии, често виждате четири или пет публикации, които са предназначени да ви ядосат. И от време на време ще видите едно от онези емоционални видеа от типа: „О, едно бебе орел кацна на нашата веранда.“ Видеото например показва орела, след това го хранят с шише, и след това го виждаме малко по-голям, пораснал е и сега е приятел с човека. Когато гледате подобно видео, вие сякаш получавате малък емоционален тласък и веднага щом превъртите след подобна публикация, ще видите реклама. Защо? Има хипнотичен израз за това, нарича се ​​фракциониране. Т. е. ако мога да накарам някого да се издигне емоционално и след това да се върне обратно надолу, всеки път, когато го издърпам обратно надолу, той ще се потапя малко по-дълбоко. Така рекламните изображения имат по-силно въздействие.

Бъркаме вниманието в социалните медии с връзка с действителна връзка. Това е някакъв вид плацебо ефект. И мисля, че това е коренът на случващото се, това е причината за епидемията от самота по света.

Но да се върнем към модела фокус, авторитет, племе и емоция, към тази техника за манипулация. Как работи той? Има един известен треньор на кучета в САЩ, който води предаване за дресиране на проблемни домашни любимци. Какво е първото нещо, което той прави? Установява фокуса на кучето. Второто нещо е да установи авторитет, като поема контрол над пространството на кучето или като огражда определено пространство и не позволява на кучето да влиза в тази зона. Третото нещо е племето – треньорът води любимеца на разходка. Собственикът идва с тях, разхождат се заедно и така засилват чувството за група. След това, треньорът погалва кучето и му дава лакомство. Същите техники се използват и при хората, атакувайки системата, която е вградена в нас, според която искаме да принадлежим към определена група, да имаме наше „племе“.

Видове личности или как социалните мрежи разкриват психологията ни

Социалните мрежи избират шест основни потребности, според които можем да определим социално-психологическите профили на хората:

Карта на потребностите

Потребност	Как се проявява
Значимост	"Трябва да направя нещо, за да мога да се почувствам най-значимия човек в стаята."
Приемане	Необходимо ми е да се чувствам приет от определена група, племе.
Одобрение	Социалната нужда от одобрение може да бъде онагледена с примера на онзи приятел, когото всички имаме, който ни казва: „О, утре имам интервю за работа и знам, че ще се проваля. Зле съм във всичко!" Просто, за да те накара да кажеш: „Не, не, всичко е наред, ще се справиш.“
Интелигентност	Интелигентността означава, че трябва да направя нещо, при което другите хора да ме видят като умен.
Съжаление	Хората, които имат тази потребност сякаш постоянно задават въпроса дали другите хора осъзнават колко зле съм или през колко много съм преминал.
Сила	Силата и мощта на човека се изразява в това дали мога да се държа по такъв начин, че никой никога да не ме предизвика. Ще покажа много позиране, нещо като синдрома на фалшивия алфа мъжкар.

Всяка една потребност се оценява, като обикновено една от потребностите е водеща, а втора е по-маловажна. От тях можем бързо да извлечем и страховете на хората, т. е. например, ако знам, че човекът е, да го наречем човек с нужда от приемане, автоматично знам, че неговият социален страх е да не бъде отхвърлен или съден, или да чувства някакъв вид социална вина.

Така че, само като видя къде се намирате на тази „карта на потребностите“, знам къде са вашите страхове и колебания, вероятно по-добре от вашия терапевт, който работи с вас от година. Тези методи са използвани за вербуване на хора, за привличането им в секти. Един опитен специалист би могъл да ги използва дори и върху група от хора.

Когато преподавам по тези теми, винаги използвам по подразбиране значимост и приемане - „Ти си важен, хората те харесват.“ Тези две потребности най-лесно повлияват поведението на човек. Защото двата най-големи страхове са, че нямам значение, че хората не ме харесват.

Идея – идеология – идентичност

Експертът по изследвания върху човешкото поведение Боб Чалдини (Bob Chaldini), в своите книги „Влияние“ и „Убеждаване“, дава пример за ролята на идентичността при повлияването на човешкото поведение. Да кажем, че имаме два квартала с демографски еднакво население, с еднакви доходи. Служители обикалят по домовете в първия квартал и питат жителите: „Ще сложите ли пред къщата си този гигантски грозен знак „Моля, шофирайте безопасно“? В този квартал едва около 1% от хората, казват „да“. След това отиват в другия квартал със същото предложение. В другия квартал 89% от хората са казали „да“. Единствената разлика е, че във втория квартал, преди да ги помолят да поставят знака, са обиколили домовете седмица по-рано и са задали на всички един прост въпрос: „Подкрепяте ли безопасното шофиране?“ Кой би казал „не“? Разбира се, всички отговарят утвърдително. И в момента, в който кажат „да“, служителите казват: „Много се радваме. Благодарим Ви“. Това е, анкетата е завършена. И бихте ли поставили този малък стикер на прозорец, който гледа към улицата, на който пише „Шофирайте безопасно“?

Ако кажеш да, седмица по-късно идват в къщата ти и те молят да сложиш този грозен знак в двора си и ти казваш „да“, заради тази верига от ангажименти, през които те карам да преминеш. И това не е просто ангажимент, аз те карам да се съгласиш кой си като личност. Така че, ти постепенно се съгласяваш с тази идентичност.

Например, ако искам някой да бъде открит, мога да започна разговора с въпрос от типа: „Как стигна дотам да бъдеш толкова открит с хората“? И в момента, когато ми отговориш, имам секунди да се съгласиш със следващото твърдение. Има ли смисъл това? Как така? Започвам да те изваждам от кутията. Карам те да се съгласиш, че не си затворен. И така постепенно ти се съгласяваш да говориш открито, например за миналото си. По този начин вплитам откровеността в твоята идентичност, поне за този разговор. Е, ако убедите някого да бъде открит, той няма да живее остатъка от живота си отворен, но го карате да се ангажира в този момент.

Но дали така може да се направи кампания, например срещу чуждо правителство? О, да. Дори и в този случай вие се насочвате към хората, нали? Това означава, че ги карате да сключват малки споразумения. Нека ви дам пример за това, базиран на реално изследване. За един човек, работещ в Гуантанамо като пазач, чийто възгледи били преобърнати от един от затворниците. И всичко започнало с един въпрос: „Мислите ли, че Америка е перфектна?“ Това станало началото на дълга верига от въпроси и съмнения - правила ли е Америка някога грешки? Наранявала ли е Америка някога хора, които не са го заслужавали? Вярно ли е това, току-що четох в библиотеката, че Америка е заразила коренното население с едра шарка? И т. н., и т. н., един дълъг път, който се премисля в малки стъпки. Стъпки, които другите усещат като нещо естествено.

Така че, това, което наистина правим и това, което наистина виждаме в днешния свят, са тези малки постепенни стъпки за промяна на човешката идентичност до някакъв краен резултат. И стъпките, които можем да видим, ако ние някакси анализираме това назад, виждаме разделение и принадлежност към „племена“ на безпрецедентни нива. Например, ако съм с леви политически убеждения, дори и умерено ляв, в социалните мрежи ще видя хора с десни убеждения. Типът хора, които виждам, че са „отдясно“, ще бъдат най-глупавите груби идиоти, които можете да си представите, само за да ме ядосат. Ако съм консерватор, ще видя най-глупавите идиоти-либерали, които можете да си представите. И това ме накара да се чувствам морално по-висш и интелектуално превъзхождащ, че съм избрал този път, и да мразя останалите по-силно.

Мисля, че преди 20 години или преди 10 години, ако попитате някого дали някой трябва да бъде убит заради мнението му ... мисля, че 99,9% от хората биха казали „не“, това е нелепо! Но сега това е приемливо, защото идеята се е превърнала в идентичност.

И така, първо идея, после идеология и после идентичност. Това е пътят на манипулацията.

Идентичността пренастройва начина, по който виждам себе си, което означава, че мога да предприема драстични мерки, за да я наложа, защото е част от това, което съм. Не в какво вярвам. Това е, което съм като личност. А в момента, в който накарам някой да вложи всички тези идеи в идентичност, тогава премахвам морала от дневен ред.

И едно нещо, което бих искал всички по света да научат - когато става въпрос за всичко, което виждаме в социалните мрежи, каквото и да е то – вие имате повече общо с някой, който е гласувал за която и да било от другите партии, отколкото с милиардера, който финансира много от тези идеи и идеологии, които виждате в социалните медии.

Имате много повече общи неща. Като например, всички искаме справедливи доходи. Всички мразим данъците. Всички искаме децата ни да са в безопасност. Всички искаме децата ни да бъдат добре нахранени. Споделяме толкова общи разбирания с тези хора. Но нямаме нищо общо с много от тези „елити“, които по някакъв начин оркестрират много от това, което виждаме в социалните медии.

Разделяй и владей, чували сме го много пъти. Разделението е навсякъде. Накъдето и да погледнеш, не можеш да намериш нищо, което вече да не е разделение. Раса, религия, политика.

Само за сравнение, знаете ли какво виждат децата в Китай в TikTok? Решават математически уравнения или задачи по физика, или учат как да правят физически упражнения. Всичко е образователно. Какво виждаме ние? Порнография, алкохол, насилие... Разделение...

Какво можем да направим? Опитайте само 20 дни без социални мрежи. Това ще промени живота ви.

Превод: Нина Панчева-Киркова

Цялото интервю може да гледате тук -

https://www.youtube.com/watch?v=4p3kNCrJ31w&t=266s